 |
|
Резюме
"...книгата е посветена на Мама. И на всички останали, но преди всичко на Мама. И сега я виждам, седнала на ниското столче, вън на двора, пред огнището, да „точи” коприната от пашкулите на коприненaта пеперуда, движещи се леко, като живи в горещата вода на котела. Със сигурност живите какавиди, „зазидали” се сами в собствените си копринени нишки, са изразявали по този начин болката от горещата вода. И от края на живота си. За да ни дарят с красотата си..."
|